4.03.2018 г., 9:33

По „Затворница” от Андромаха (Белла)

390 0 0

По „Затворница”

от Андромаха (Белла)

 

Пак по чуждите сънища скитам
и живея във чужди мечти,
чужди тайни - небета ми вплитат...
в облаци, а дъждът им горчи

от страха,
който бавно се трупа
свит във точица някъде там.
Тих, невидим (дори и през лупа),
но ужасно, ужасно голям.

Нямам толкова сила във вятъра
да събарям миражни стени.
Нямам даже пролука отнякъде
да надзърна... там, дето боли.

 

Килиите не винаги са каменни,

с плъхове и плесен, потни от студа.

Биват и замъци, от слънце огряни,

от портите им властелин държи ключа.

 

И за ковчег с непреживяни грехове

от свещ угарки богът подарява.

А после в златна рамка си портрет

в живота нов сред червеи и плява.

 

Тяло овъгляват съжаления,

виното го превръщат във вода.

Окованата Любов в забвение,

очите дави в мъничка сълза.

 

В лоно на изгарящите залези

изгреви се раждат страстни.

Нощите са връзка между тях,

сърцата влюбени – подвластни.

 

Тъгуваш пак по първото „Обичам те!”,

но за раздялата все още няма лек.

И помниш миговете на привличане,

целувките на най-любимия човек.

 

Все още искаш по трева да тичаш,

боса да танцуваш под дъжда,

в шепите звезди-светулки да ловиш,

милвайки заспалата сърна.

 

И продължаваш да търсиш пролука

по Пътя на своята болка.

Душевни бедняци те отминават,

дори не прошепват: „Горко й!”

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...