19.07.2007 г., 21:57

Побъркани

677 0 1
Пропит с неизвестност,
мракът измества светлината,
замъглени образи говорят без глас,
няма как да не пронижем тишината,
защото лудостта връхлита в нас.

О, колко е божествена и свежа,
отпуска всеки мускул, променя всяка истина,
изпълва ни единствено с копнежа
да бъдем чути в цялата безсмисленост.

Истерията ни превзема
и крехка е илюзията за спокойствие.
За болката ще бъде отмъстено -
ще се борим...
срещу реалността
и пагубната и отегчителност,
срещу света
и всичко поучително.

От кога не сме били
така силно развълнувани.
Не ще се провалим.
Ще бъдем смели - струва си,

защото иначе не можем да избягаме,
а само да се крием в себе си
и с жажда към смъртта да се протягаме
объркани - не знаещи копнежа си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...