Побъркани

Пропит с неизвестност,
мракът измества светлината,
замъглени образи говорят без глас,
няма как да не пронижем тишината,
защото лудостта връхлита в нас.

О, колко е божествена и свежа,
отпуска всеки мускул, променя всяка истина,
изпълва ни единствено с копнежа
да бъдем чути в цялата безсмисленост.

Истерията ни превзема
и крехка е илюзията за спокойствие.
За болката ще бъде отмъстено -
ще се борим...
срещу реалността
и пагубната и отегчителност,
срещу света
и всичко поучително.

От кога не сме били
така силно развълнувани.
Не ще се провалим.
Ще бъдем смели - струва си,

защото иначе не можем да избягаме,
а само да се крием в себе си
и с жажда към смъртта да се протягаме
объркани - не знаещи копнежа си.