Почакай
Почакай
Почакай, искам да те помня
и да запазя тази красота,
и дълго в мене да я нося,
когато си замине любовта.
Почакай! Времето е безпощадно,
създава всичко, после го руши
и няма, няма нищо трайно,
освен изгубени в нощта мечти.
Почакай, утрото е подранило,
очите ти са хубави сега!
Усмивката ти много мило
лицето ти е озарила с доброта.
Почакай, утре ще е късно!
Ще помня дълго образа ти мил.
Обичай ме безкрайно, нежно!
За тебе Господ ме е сътворил.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
