21.09.2006 г., 22:18

ПОЧТИ ПРЕДСМЪРТНО

1.1K 0 4

Аз вярата своя в сърцето си нося,
ежеминутно тъгата топи се,
щом милост и прошка от Теб Боже прося,
а сърцето все казва : " Моли се !"

В последния мой час - когато настъпи,
аз пък към Теб ще отправя синовно
последния свой поглед, и хиляди пъти
в сълзи ще потъна виновно.

И пак да ме питат, отново ще искам,
ако частица живот ми остава,
на Теб да даря я, на Твоята истина,
на Твойта любов, на Твоята вяра.

Пък после щастлива очи ще затворя
и спокойно ще чакам да встъпи,
на вечността тъй жадуван простора -
и щастлива нек срещна часът си !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • доста си наясно с живота си...всички ще изкупваме грехове...ама ти вече си с половин брой по-малко...поздравления за стиха
  • добро утро, грешнице! Как е в рая!!!
  • Стопява се бавно горчилката в мен на помисли скверни и лоши дела, в утеха веч чакам аз бъдния ден, жадувана нежност душата узна. Порочният поглед се гузно снижи, със благост сърцето стопли се само и тяло греховно се в мен усмири :" Дано да е тъй вече, дано !" Най-сетне откривам незнаен покой, усмивка огря ми смирено чело, погрешните стъпки бяха безброй, но вече прокуждам от мен всяко зло.Аз зная, че Господ е моят съдник, невидим Учител и любещ Баща, ще помня навеки ЗАВЕТА ВЕЛИК И СЛОВОТО, що той нам ОБЕЩА.
  • В унисон с това, което съм прочела в Библията и ми е повлияло да напиша това - Сърдечно благодаря за оценките на всички до момента. А, ако някой пише стихове, за да си губи времето и да трупа за нещо активи, аз пиша само когато ми се вълнува душата-САМО ТОГАВА. Бодете благословенни!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...