С хладни пръсти, аз ще те докосна,
в синевата на новото утро.
В съня си ще ми се усмихнеш,
а може би ще ме прегърнеш?
Защото знаеш, че си обречен
и този миг не ще е вечен.
Сами с другите до нас,
ще прекосяваме през дните си.
Ще пробягва жилка колебание,
а може би и малко ще се съжаляваме.
Защото бяхме заедно,
във време друго. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация