Почти завършено сбогуване
http://www.youtube.com/watch?v=Xr6OGtOvCwI&feature=player_embedded
Изтече ли, изля ли се като порой,
набухнал в мислите ми, като дъжд от лято.
Изгубих сън и нямам миг покой,
теб търсейки в крилете на отлитащото ято.
Небето заздрачена тишина,
която в рокля синя ме облича,
и лутам се във тази сянка на жена,
която е обречена теб да обича.
А ти забрави онзи луд копнеж,
със който птиците в дланта рисуваш,
и как с крила от моя звънък смях
в небе от щастие политаш.
Не съдя теб, ни своята любов.
Отлита времето, а спомени тешат ли
на сънищата ни безкрайния поток,
разлял се по смълчаните ни устни.
Заричам се на времето да му простя.
Очите ми изтекоха, да те очаквам.
Във всички пролети все теб те търся,
но теб те няма, а още те обичам.
И никак не е грях да срещна някой друг
очакващ и жадуващ мен да иска...
Но любовта не е в междата плуг,
а аз жена, която цял живот, да чака...
И ставам облак, та над теб да плисна
с дъждовни капки, преливащи от зов.
Разчитай думите, които съм разместила
във пъзел на отлитащата ми любов...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
