11.01.2012 г., 16:02

Почувствах твоето вълнение

667 0 3

                                              

                                              Почувствах твоето вълнение

наяве, сякаш откровение -

възправи се тук образът  ти мил,

щастливи трели във сърцето скрил.

 

Безспорно е – менталният дует

се впуска в танца менует,

без даже да спести тревога,

но туй е дадено от бога!

 

Изцяло обновена територия,

но не е само на теория,

изпъква равносилна на трактат,

чрез който сайта става и богат!

 

Но няма да те обвинявам,

нито през час ще ти додявам,

че знаеш как си - хризантема,

която днес душата ми отнема.

 

Ти и скалата си ми, твърд безконечна,

с мисия в рими, свята и сърдечна.

Там, където двама, правила създали,

се изправят само на пост от скрижали.

 

Менталност с обич ще наметнем

и пресни сили ще пресметнем,

да може всеки до насита

за теб в душата ми да пита!

 

И сътворението в тържество

ще е нетленно естество

на този дух, прегърнал ни и двама,

че други като него няма.

 

Не обетована, а гледана в обков

и лъч изпратен с божия любов

е твойта истина голяма

и в нея място за измама няма.

 

Твориш и пееш, и човечен

стих изливаш най-извечен,

разгарян чрез менталния ни плам.

Да помечтаем, щом сме в този храм!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мери Попинз Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...