Под Лаврови клони
622
0
1
Колко много забравени ПЪТИЩА
тази нощ нахлуха в съня ми
и се сляха с клони и стърнища
точно там на ПРАГА, в дома ми.
Прекосиха антрето на пръсти.
Като ДЕМОНИ в ъглите се скриха
и във сенките призрачно жълти
под ЛУНАТА тайна разкриха :
Без значение колко е дълъг
и дали е с препятствия, СТРЪМЕН
всеки път от човека изминат
с низини и ВЪЗХОДИ е пълен.
Но остава в душата единствен,
там до прага, под ЛАВРОВИ клони,
само пътят игрив и пречистен
и СЪРЦЕ, което го помни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Тушкова Всички права запазени
