Под чистото небе
Отива си денят и за отплата
след себе си оставя ни нощта.
И тя кове за утрото позлата
край пламъчето бледо на свещта.
И за забава в тези тъмни нощи
оставя ни дори една луна.
Звезди над нея, като нощни гости
показват свойте светещи пана.
А само облаците - тъмни твари,
развалят вечер нощният декор.
И всеки облак иска да стовари
вината върху земният ни двор.
А вятърът - един чистач небесен,
завърта ловко своята метла
и той разпръсва облаците бесен
с безброй невидими за нас витла.
И е прекрасно в розовата утрин
кураж и слънцето да ни даде.
Да бъдем в крачка с него всяка сутрин
под чистото от облаци небе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
