под един ръждясал Москвич
Ех, мила Писанке!
Как можа да родиш
под един ръждясал Москвич
свойте котенца малки...?
Като малки цигулки, те до небето
скимтят...
От тъга
ще ми се пръсне сърцето...
Тебе вече те няма - а тях
кой ще топли в студените вечери?
Звездeн прах ги посипва... -
още слепички те -
кой ще учи
сами да се пазят...?
Със лапички малки да рият ,
да се крият
от злонравите кучета...
Да...
Едно
момиченце взе ги
като пухчета леки,
в свойто топло палто
ги прибра...
До последно
след няколко дни си отидоха всичките,
бедните!!
Ала Едно момиче
се усмихна на Живота -
пред лицето на смъртта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени
