под един ръждясал Москвич

Поэзия

766 0 5

Ех, мила Писанке!
Как можа да родиш
под един ръждясал Москвич
свойте котенца малки...?

Като малки цигулки, те до небето
скимтят...
От тъга
ще ми се пръсне сърцето...

Тебе вече те няма - а тях
кой ще топли в студените вечери?

Звездeн прах ги посипва... -
още слепички те -
кой ще учи
сами да се пазят...?

Със лапички малки да рият ,
да се крият

от злонравите кучета...

Да...
Едно
момиченце взе ги
като пухчета леки,

в свойто топло палто
ги прибра...

До последно
след няколко дни си отидоха всичките,
бедните!!

Ала Едно момиче
се усмихна на Живота -
пред лицето на смъртта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

mariniki (Магдалена Костадинова)

Момче с характер!

2007-06-18T12:26:22+03:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

Благодаря за отношението , за похвала и за критиката...
Стихотворението ми обаче вече си има свой самостоятелен живот,
така че повече няма да го пипам..
Ако го пооправя -значи ще го направя да се харесам на вас... Но тогава няма да бъда себе си...

Още веднъж -Благодаря!!!!!!!!!!!!!!!!

2007-06-17T16:12:55+03:00
evropa (Нели)

не плагиатствам.беше спонтанна реакция. добра е идеята за реални неща от живота.

2007-06-17T14:02:17+03:00
evropa (Нели)

добра идея!

2007-06-17T14:00:25+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Добра идея, но го пооправи!
Поздравчета!

2007-06-17T11:52:52+03:00