Под кайф
Пролетта идва с дъх на младост –
тя, дойде с аромат на цветя.
Далече е зимата с бялата старост
с покоя на преспите и на снега.
Години се скитах в странства неспирно.
И лутах се в пътища – скитник без дом.
Сърцето ми лудо, роди се немирно,
за да се бори срещу всеки канон,
създаден от хорските стереотипи,
наложен от квестори на мъдростта...
Не ме притесняват убогите дрипи,
на моята разнопосочна душа.
Пролетта идва и даже е тука –
смее се, радва се с песен и звън...
Нейде гугутка в нежност гугука
и ме унася в пророчески сън.
Музика гръмва в ушите ми –
вечност
пламва,
гъргори с топли слова –
странни картини и безсюжетност
влитат със взлом в мойта глава...
И анексират чувства и памет,
опиянявайки нерви и дух,
от сетивата пет, вихрено в шемет,
шесто извива се с трясък и пух.
Пролетта идва –
дъжд пак клокочи...
Щедро със шепи сипе вода.
Капките мият градските плочи
и напояват селски нивя.
Пролетта идва –
страстна и жадна,
буйна и нежна с трепет и зов...
Пролетта идва –
сита и гладна,
мирна и войнствена...
Тръгва – на лов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
