Пролетта идва с дъх на младост –
тя, дойде с аромат на цветя.
Далече е зимата с бялата старост
с покоя на преспите и на снега.
Години се скитах в странства неспирно.
И лутах се в пътища – скитник без дом.
Сърцето ми лудо, роди се немирно,
за да се бори срещу всеки канон,
създаден от хорските стереотипи,
наложен от квестори на мъдростта...
Не ме притесняват убогите дрипи,
на моята разнопосочна душа. ...