Под лозницата
Ела, моя невесто хубава!
Ела, да си седнем на
сянка под лозницата!
Вино ми налей и песен
ми запей за любовта
между нас двамата!...
Но налей от виното
младо, младо като теб-
гласа ти е, като най- сладък
мед! Нека пием и нека
кръвта пламти- тоя
пламък е вдъхнат в
сърцето от едемски ангели!
Ти пей- гласа ти е
звучен и нежен, като на
славей- Аз ще свиря на
китара! И с всяка
струна, гласа ти трепти-
един на друг сме си като
деца мили! Пей, невесто моя-
нежна и мила на сърцето!
Така да дочакаме изгрева
и новия ден- Алев, Амен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нако Наков Всички права запазени
