11.04.2008 г., 8:51 ч.

под мостовете на Родината 

  Поезия
665 0 11

И ето го тавана,

сиви срещи.

На пода просякът ме моли

и пее ми една нещастна песен -

за онзи, дето се прощава.

Прощавам се и аз - заето,

Не съм на пода,

още малко...

Ще се развие твърде жалко

животът ми  -

ще съм на пода!

А този свят е свят за гледане,

за снимане на филми,

театър...

Тук просяците си завиждаме,

а хората... а хората...

А ти?!

- Не ме брой мене -

пия за сълзите си.

За жажда пия, нека да текат! -

Макар да псувам някога сълзите си,

аз псувам страшното си

Мене..

И искаш, и го правиш -

обвиняваш се

(Под зоркото око на МВР),

уби се този,

хвърлил се под моста...

Под мостовете на

Родината

Умря!

Под мостовете на Родината е скучно -

Дете си бие блудкав хероин.

Под мостовете на Родината е страшно -

Човек застрелват,

без да кажат

нищо.

Прибират се във черни БМВ-та,

в Родината ми, моята, е гадно!

А пролет - с есенни площади,

със ярки цветове

и без пощада...

От яркост,

жадни цветове -

Зелено,

бяло и

кафяво...

Ти, Хенри,

как ще промениш света?

Потя се...

Ето го тавана!

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??