под мостовете на Родината
И ето го тавана,
сиви срещи.
На пода просякът ме моли
и пее ми една нещастна песен -
за онзи, дето се прощава.
Прощавам се и аз - заето,
Не съм на пода,
още малко...
Ще се развие твърде жалко
животът ми -
ще съм на пода!
А този свят е свят за гледане,
за снимане на филми,
театър...
Тук просяците си завиждаме,
а хората... а хората...
А ти?!
- Не ме брой мене -
пия за сълзите си.
За жажда пия, нека да текат! -
Макар да псувам някога сълзите си,
аз псувам страшното си
Мене..
И искаш, и го правиш -
обвиняваш се
(Под зоркото око на МВР),
уби се този,
хвърлил се под моста...
Под мостовете на
Родината
Умря!
Под мостовете на Родината е скучно -
Дете си бие блудкав хероин.
Под мостовете на Родината е страшно -
Човек застрелват,
без да кажат
нищо.
Прибират се във черни БМВ-та,
в Родината ми, моята, е гадно!
А пролет - с есенни площади,
със ярки цветове
и без пощада...
От яркост,
жадни цветове -
Зелено,
бяло и
кафяво...
Ти, Хенри,
как ще промениш света?
Потя се...
Ето го тавана!
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
