Под старата смокиня
Ще те чакам под старата смокиня,
скрита в клоните,
облечена в сенки,
обвита в сладост.
Не се страхувай да ме доближиш,
да погалиш с поглед голите ми гърди,
настъхналите ми бедра.
Докосни ме...
Отмий тъгата ми с ласки.
Позволи ми да се изгубя в теб.
Позволи ми да забравя.
Обладай ме!
Разруши ме!
Дъждът ще ни бъде съучастник -
ще заглуши стоновете ми.
Калта ще покрие раните...
Тялото ти ще ме упои със грях...
И болката ще се стопи във екстаз...
И няма да ми горчи...
И няма да помня...
Моля те...
Спаси ме...
Люби ме там под старата смокиня...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Всички права запазени
