Под сърцето
506
0
0
Душата ми отново е празна.
Тялото ми - кухо.
Всичко, що ушите чуват,
скриват тихо под сърцето.
Звуците угасват постепенно.
Като пламъка на свещ.
Бавно, но красиво.
Там е най-спокойно.
Скрий се.
Даже още по-дълбоко.
Но спри!
Не чу ли този тътен?
Сякаш копринен плат се къса.
Това не е плат.
Това е сърцето.
То бавно се разцепва...
На две половини...
Никой вече не може да го залепи.
Или поправи.
А то беше цяло.
Болката от самотата.
Беше му в повече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анна Всички права запазени
