Под вчерашната сянка
Под вчерашната сянка
Затрупана от ябълки
Са ти припомнили да ме забравиш
Под острото на ножа
Дланите ми се показаха
Но ги увиха във чаршафи
За да няма доказателство
И всеки път
Когато в стаята ни влиза чужд
Съседският цигарен дим
Отваряме вратата да го пъдим
Докато комарите облизват си вечерята
Днес сме само двамата
Защото оцеляхме
И утре да ти се обадя ли
Или вече ти досаждам
Защото няма място в нас
За още от детинските ти крясъци
Но когато тихо е
Ти казваш че е страшно
И аз се съгласявам
Само
Защото нямам свободата да избирам
Кой да съм
И с кого да бъда
Като роб съм се изгърбил
И като болно куче се препъвам
Да стигна пак под вчерашната сянка
Затрупана от ябълки
И малко цветен аромат
И ти си там
Но си ме забравила
Защото
Колко сме си нужни
Само ние знаем
И никой няма право да ни плаши
Никой няма право да ни стряска
И да чака пред вратата ни
Никой няма право да казва
Как сами да се оправяме
Ти сега...
Крещи си
Аз съм тук
И ще съм тих
04 май 2010 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
