4.05.2010 г., 10:42 ч.

Под вчерашната сянка 

  Поезия
624 0 6

Под вчерашната сянка

Затрупана от ябълки

Са ти припомнили да ме забравиш

 

Под острото на ножа

Дланите ми се показаха

Но ги увиха във чаршафи

За да няма доказателство

 

И всеки път

Когато в стаята ни влиза чужд

Съседският цигарен дим

Отваряме вратата да го пъдим

Докато комарите облизват си вечерята

 

Днес сме само двамата

Защото оцеляхме

И утре да ти се обадя ли

Или вече ти досаждам

 

Защото няма място в нас

За още от детинските ти крясъци

Но когато тихо е

Ти казваш че е страшно

 

И аз се съгласявам

Само

 

Защото нямам свободата да избирам

Кой да съм

И с кого да бъда

Като роб съм се изгърбил

И като болно куче се препъвам

 

Да стигна пак под вчерашната сянка

Затрупана от ябълки

И малко цветен аромат

И ти си там

Но си ме забравила

Защото

 

Колко сме си нужни

Само ние знаем

И никой няма право да ни плаши

Никой няма право да ни стряска

И да чака пред вратата ни

Никой няма право да казва

Как сами да се оправяме

 

Ти сега...

Крещи си

Аз съм тук

И ще съм тих

 

04 май 2010 г.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??