Под вчерашната сянка
Затрупана от ябълки
Са ти припомнили да ме забравиш
Под острото на ножа
Дланите ми се показаха
Но ги увиха във чаршафи
За да няма доказателство
И всеки път
Когато в стаята ни влиза чужд
Съседският цигарен дим
Отваряме вратата да го пъдим
Докато комарите облизват си вечерята
Днес сме само двамата
Защото оцеляхме
И утре да ти се обадя ли
Или вече ти досаждам
Защото няма място в нас
За още от детинските ти крясъци
Но когато тихо е
Ти казваш че е страшно
И аз се съгласявам
Само
Защото нямам свободата да избирам
Кой да съм
И с кого да бъда
Като роб съм се изгърбил
И като болно куче се препъвам
Да стигна пак под вчерашната сянка
Затрупана от ябълки
И малко цветен аромат
И ти си там
Но си ме забравила
Защото
Колко сме си нужни
Само ние знаем
И никой няма право да ни плаши
Никой няма право да ни стряска
И да чака пред вратата ни
Никой няма право да казва
Как сами да се оправяме
Ти сега...
Крещи си
Аз съм тук
И ще съм тих
04 май 2010 г.
© Десислав Илиев Всички права запазени
Защото оцеляхме
Бъдете!