10.04.2006 г., 23:55 ч.

ПОД ВОАЛА НА... 

  Поезия
468 0 1

 На Л.

 

Под воала

на косите разпиляни

и гръд,

поставена в мъжки длани 

от надежда за щастлив живот,

стоиш

пред мене ти.

А сърцето

стене и боли.

Твоите къдрици

покриват чуждите тела.   

 

Има ли по-силна болка

от това?

 

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??