Уханието цветно на дъгата
разнася се във мислите ми влюбено.
А пулсът животворен е във такта
на звън камбанен, плиснат в пълолуние.
И розите в душата разцъфтяват
от малка пъпка, вярата разлистила.
Дихание с вълшебство ми дарява
безоблачен светлик - добър орисник.
Докоснат ли ме ноти - морски феи -
с лъка си лавандулов в петолиние,
танцува пак под звездни орхидеи
надеждата, спасена от униние.
А в крехките листенца скрита беше
съдбата ми, изпила тъмнината си.
Но с цвят от свята мисъл я кадеше
Пастирът Бог, загрижен за децата си.
© Цветето Б. Всички права запазени