А тъй виновно е. Виновно е сърцето..
че не спира тебе да обича..
с влюбени очи те гледам..
но ти ми казваш, че си ничия.
Как искам любовта ти да събудя..
да носиш целия вълшебен огън..
тогава пак да ме обичаш лудо..
и да зная, че без мен не можеш.
Сега мълча. Виж, не казвам нито дума..
нали това е толкова излишно..
ще докосна твоите душевни струни..
потушиш ли спомена за бившите.
А тъй виновно е. Виновно е сърцето..
че в мойте вени любовта се стича..
ти не ме превръщай в жалка гледка..
подай ръка..и ме обичай!