10.05.2009 г., 13:09

Подарък

1K 0 0

 

Как потрепва твоето тяло под моето...
Как сладко настръхваш... слади...
Всеки досег е малка наслада...
А безсрамно шоколадът горчи...
Ти замлъкна...
Не дишаш, така ли?
Няма въздух за твоите устни...
Няма въздух, а само забрава...
Тъй ти действам - ми каза - нали?
Ще помогна... с целувка отдавам

своя дъх, своя дъх до зори...
Искаш още!...
О-o, продължавам...


... А навън отдавна вали...


Да докосвам желаеш до болка?
Тази болка във тебе крещи...
Аз те чувам,
не чувстваш ли само
моите устни, ръце и коси?...


Аз те любих,
а ти… подари ми мечти…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...