Подарък
Ти някога ми подари крила,
с които да летя в небето.
Да видя Божията красота
и Истината със сърцето.
Минаваха се ден след ден,
с убийствена прецизност.
Отскубваше перо от мен,
в усмихната капризност.
Подаръкът сега е плен
да гледам тъжно от земята,
как птиците летят над мен
и пак изчезна светлината.
Живея в блатото зловонно,
изпълнено е с гъста кал,
в която лилии разцъфват.
Мечтите на живот умрял.
Но, кой ли е сега загрижен
за нечия пропаднала съдба.
Живее някак си безгрижен.
Калта е сътворена от Мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
