7.04.2008 г., 12:24 ч.

Подматрачна дрямка 

  Поезия » Друга
791 0 22
Аз съм част.
Една отломка...
От някогашен концентрат.
Изпита чаша...
Май от водка...
Със аромата на разврат.

Аз съм миг.
Една секунда...
От най-върховния екстаз.
Дъждът отми.
Ледът пропука...
И пролетта изпадна в транс.

Аз съм свят.
В една целувка...
Изпила жадно дива плът.
Гигантски глад...
На хищни устни...
Все дирещи... без цел и път.

Аз съм мост.
Една надежда...
За връзка с твоите мечти.
Светът е плосък.
От копнежи...
Разпръснати в безброй сълзи.

Аз съм Бог.
Един оргазъм...
И целият свят е в две тела.
Любов-порок.
Любов-омраза...
В църковно-грозна страст-лъжа.

Аз съм нов.
Във синя сутрин.
Крещяща нужда от кафе.
Каква любов?
Примигнах чувствен...
Мечтаех само за шкембе...

Аз съм смърт.
Обрат дъждовен.
Отровна доза зъл живот.
Не съм добър...
Не съм виновен.
Отново корист... В мъжки род.

© Тома Кашмирски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Разнообразни рими, алитерации и стройна структура, възхождаща към смисъла и разплитането му. Възхитена съм.
  • Много готино
  • Какво шкембе през Великденските пости?
    Замириса ми на чесън, но той е позволен!
    Поздрави за впечатляващия стих!
  • Изпита чаша...
    Май от водка...
    Със аромата на разврат
    До болка откровен и директен,завладяващ и влудяващ както винаги.Всеки твой следващ ред за мен е удоволствие!!!
  • Мерси на еврибоди.
    Майче, не спецификата на половите органи е решаваща за положението на човек в йерархията на пирамидата на обществото (тарикат) а способностите на сивото вещество над тях.
    Креми, чекам предложения.
    Смешко, не че нещо, ма по нежно място искаш да ме пипнеш, или?
    Шкембето никога не е правдиво да се твърди, че убива романтиката. Да се сервира обилно с лют пипер, чесън и оцет.

    Да се гарнира с хляб и бира.
  • ей, никой не си признава, че ж.р. е по-тарикатско
  • !!!!!!!!!!!
    Аплодисменти!!!
  • Хайде бе, Томааа... К'во беше това шкембе? С чесънче?


    Иначе... Хареса ми, наистина... но има едно куцане, (лееекичко в един куплет).

    Поздрав!


  • "Герой нашего времени"
  • BTW, шкембе чорба РУЛЕС
  • И те го на вторият Златен ден за българската литература!
  • Неотразим!
  • Бъди това, което си избереш!
    Бъди себе си!
    Аплодисменти и от мен!
  • шапка ти свалям,човече ...не Човеко ...(пипнах ли ти листенцата на нарциса )...железен си !!!
  • Част... Бог... мост... абе, истината е с повече хрян, чесън и оцет! Добре си го подправил стихото - точно по вкуса ми! Ммммм...
    Ave
  • Браво, Тома !!!
  • "Аз съм свят.
    В една целувка...
    Изпила жадно дива плът.
    Гигантски глад...
    На хищни устни...
    Все дирещи... без цел и път." - това най-ми хареса!
  • Ех, изкефи ме!
    Браво, Тома!
  • "Аз съм мост.
    Една надежда...
    За връзка с твоите мечти.
    Светът е плосък.
    От копнежи...
    Разпръснати в безброй сълзи."

    Тома... Аплодисменти!!!
  • !!!
    Ти си...!Много ми хареса!поздрав!
  • Поща!
  • Да ти се не види и мъжкия род!

    "Аз съм нов.
    Във синя сутрин.
    Крещяща нужда от кафе.
    Каква любов?
    Примигнах чувствен...
    Мечтаех само за шкембе..."

    След пиянска вечер за кво да мечтаеш
    Изключително "чувствен" си... хахаха
    Много готин стих! Честно!
Предложения
: ??:??