На Светослав Иванов - за повече чест.
Мъждее се. Вятърът стихва.
Нощта е спомен в зениците
след яростен пир.
Денят – косач.
Но ние не сме акули – продажни.
Със кръв вдигаме флага си ням.
Там нещо гори – склада с барут.
Хубаво!
Водата до кръста – кингстоуните
вдигнати.
Така е добре!
Намъртво сме сплетени
от вода и небе.
Това е. Шепа от хора.
Стига! Достатъчно!
Светът се върти и без нас.
Подвижни в подвижното.
Мореходи на каравелите леки,
ако достигнете коралови рифове
надолу не гледайте –
със душите.
© Божидар Пангелов Всички права запазени