19.04.2011 г., 8:26 ч.
Поема за Априлското въстание
I.
Сребролика месечина
е огряла местността.
Като в люлка ме люлее
на щурците песента.
Тъй ли само ми се стори
или пък земята спря?
Колеба се, олюля се
и назад се завъртя!
II.
Неусетно сто години
тя назад се превъртя.
Озовах се в ранна пролет
сред тракийската земя.
Виж - по припеци червени
минзухарите цъфтят.
В клин към север подредени,
сиви жерави летят.
Край чинари, край тополи
лъкътуши земен път.
Но във нивите защо ли
само бурени растат?
III.
Сребролика месечина
е огряла местността.
Като в люлка ме люлее
на щурците песента.
Тъй ли само ми се стори
или пък земята спря?
Колеба се, олюля се
и назад се завъртя!
II.
Неусетно сто години
тя назад се превъртя.
Озовах се в ранна пролет
сред тракийската земя.
Виж - по припеци червени
минзухарите цъфтят.
В клин към север подредени,
сиви жерави летят.
Край чинари, край тополи
лъкътуши земен път.
Но във нивите защо ли
само бурени растат?
III.
Селяните във земята
не засяха семена.
Семето на свободата
във душите им кълнА.
Семето на свободата -
него кой ли го пося?
Левски вредом го разнесе,
при Бенковски разцъфтя.
И не сърпове за жътва
лъскат селяните днес,
а по остри саби съскат
брусовете им нощес!
IV.
Като кошер разтревожен
Тракия се оживи.
Неспокоен и възторжен,
цял народ се вдъхнови.
Всички слушат зажъднели
непокорните слова
на апостолите смели -
за борба и свобода.
- Вече знамето ушиха!
Скоро ще се вдигнем, знай!
На Оборище решиха:
точна дата - Първи май!
V.
Но предателство коварно,
колко жертви взе от нас!
Винаги ще ни удариш
в гръб в решителния час!
Сто предатели боляри
Телериг за нощ изби -
ти нали със тях загина,
от какво се възроди?
И каква плесница звънка
Дяконът ти залепи -
ти в земята не потъна,
не престана да вредиш!
Злобно, алчно и страхливо,
най-омразно на света,
ти ще си останеш живо
неизвестно докога!
VI.
Тръгват бързи заптиета
главните да изловят,
та, преди да лумне пламък,
огъня да задушат.
Но Каблешков как ще хванат -
той нима ще се даде!
Във жестока кратка схватка
падат мъртви врагове.
И тревожната камбана
възвестява на света,
че Копривщица въстана -
първа в цялата страна.
Стига ни е бил тиранът!
Стига петвековен мрак!
Но дали не беше рано
да се дава тоя знак?
Може ли в такова време
от възторг да не сгрешиш?
Може, но ако си Ленин,
или Левски може би!
VII.
Бързи конници разнасят
кратко кърваво писмо
и камбаните огласят
равнината на възбог.
Битката започна вече!
Няма връщане назад!
Има пушка, кон и сабя
всеки български юнак!
А Бенковски, като хала,
като храбър силен лъв -
винаги е бил начело
и сега ще бъде пръв!
Дето мине пръска вяра
в близката победа той,
и пред неговия поглед
всеки четник е герой!
VIII.
Мои храбри, но наивни
във мечтите си деди!
Кой жестоко ви измами?
Кой така ви заблуди,
че с хартиени фишеци
и със шепа лош барут,
в бой открит ще устоите
на оръдията "Круп"!
А султанската държава
знаехте ли докъде,
върху трите континента,
е простряла рамене?
Мои мили и наивни
във мечтите си деди!
До земята се прекланям
аз пред вашите съдби!
Знаехте, че свободата
на любимия народ,
е по-скъпа от цената
на позорния живот!
И, прежалили живота
на любими и деца,
тръгвахте към ешафода
със оръжие в ръка!
IX.
Буря Тракия разтърси.
Бунтът вече се гаси.
И, отчаян, всеки търси
начин как да се спаси.
Тоя, скрит сред женски дрехи,
по таваните виси.
Друг - при близки ще замине
във далечни махали.
Трети, сам сред планината,
в непристъпните скали,
ще дочака свободата
със планинските орли.
Ала цял народ къде ли
може да се приюти!
На земята си рождена
той за всичко ще плати!
X.
Черней, горо! Черней, сестро!
Късен сняг те ослани.
Безучастната природа
към човешките съдби,
след настъпилата пролет
в снежна буря връхлетя
и планинските пътеки
до коляно сняг завя.
В планината е Бенковски -
победен, но несломим.
Над полетата се вие
бяло-черен мокър дим.
Във полетата догарят
изгорените селца,
като цъфнали божури,
като стъпкани сърца.
Той родината си гледа,
стиснал сабята в ръце,
и на своите другари
казва с пламнало лице:
- С делото ни във тирана,
във самото му сърце,
се отвори люта рана -
тя не ще да зарасте!
И потегля, за да падне
сред хайдушката гора
и да стане светло знаме
в партизанската борба!
XI.
Мой народ многострадален!
Тебе кой не те е клал!
Кърджалии, даалии -
все разбойници без жал!
И напразно, и ненужно,
ти реки от кръв проля,
та е странно и е чудно -
как до днеска оцеля!
Но кръвта ти тази пролет
във земята не попи.
В кървав облак развигорът
във небето я изви
и далече го отнесе -
чак до руската земя.
Братята ти там потресе -
как ти мреш за свобода!
Та с конете си орлови
Дунава да пресекат
и вековните окови
с мечове да разсекат!
не засяха семена.
Семето на свободата
във душите им кълнА.
Семето на свободата -
него кой ли го пося?
Левски вредом го разнесе,
при Бенковски разцъфтя.
И не сърпове за жътва
лъскат селяните днес,
а по остри саби съскат
брусовете им нощес!
IV.
Като кошер разтревожен
Тракия се оживи.
Неспокоен и възторжен,
цял народ се вдъхнови.
Всички слушат зажъднели
непокорните слова
на апостолите смели -
за борба и свобода.
- Вече знамето ушиха!
Скоро ще се вдигнем, знай!
На Оборище решиха:
точна дата - Първи май!
V.
Но предателство коварно,
колко жертви взе от нас!
Винаги ще ни удариш
в гръб в решителния час!
Сто предатели боляри
Телериг за нощ изби -
ти нали със тях загина,
от какво се възроди?
И каква плесница звънка
Дяконът ти залепи -
ти в земята не потъна,
не престана да вредиш!
Злобно, алчно и страхливо,
най-омразно на света,
ти ще си останеш живо
неизвестно докога!
VI.
Тръгват бързи заптиета
главните да изловят,
та, преди да лумне пламък,
огъня да задушат.
Но Каблешков как ще хванат -
той нима ще се даде!
Във жестока кратка схватка
падат мъртви врагове.
И тревожната камбана
възвестява на света,
че Копривщица въстана -
първа в цялата страна.
Стига ни е бил тиранът!
Стига петвековен мрак!
Но дали не беше рано
да се дава тоя знак?
Може ли в такова време
от възторг да не сгрешиш?
Може, но ако си Ленин,
или Левски може би!
VII.
Бързи конници разнасят
кратко кърваво писмо
и камбаните огласят
равнината на възбог.
Битката започна вече!
Няма връщане назад!
Има пушка, кон и сабя
всеки български юнак!
А Бенковски, като хала,
като храбър силен лъв -
винаги е бил начело
и сега ще бъде пръв!
Дето мине пръска вяра
в близката победа той,
и пред неговия поглед
всеки четник е герой!
VIII.
Мои храбри, но наивни
във мечтите си деди!
Кой жестоко ви измами?
Кой така ви заблуди,
че с хартиени фишеци
и със шепа лош барут,
в бой открит ще устоите
на оръдията "Круп"!
А султанската държава
знаехте ли докъде,
върху трите континента,
е простряла рамене?
Мои мили и наивни
във мечтите си деди!
До земята се прекланям
аз пред вашите съдби!
Знаехте, че свободата
на любимия народ,
е по-скъпа от цената
на позорния живот!
И, прежалили живота
на любими и деца,
тръгвахте към ешафода
със оръжие в ръка!
IX.
Буря Тракия разтърси.
Бунтът вече се гаси.
И, отчаян, всеки търси
начин как да се спаси.
Тоя, скрит сред женски дрехи,
по таваните виси.
Друг - при близки ще замине
във далечни махали.
Трети, сам сред планината,
в непристъпните скали,
ще дочака свободата
със планинските орли.
Ала цял народ къде ли
може да се приюти!
На земята си рождена
той за всичко ще плати!
X.
Черней, горо! Черней, сестро!
Късен сняг те ослани.
Безучастната природа
към човешките съдби,
след настъпилата пролет
в снежна буря връхлетя
и планинските пътеки
до коляно сняг завя.
В планината е Бенковски -
победен, но несломим.
Над полетата се вие
бяло-черен мокър дим.
Във полетата догарят
изгорените селца,
като цъфнали божури,
като стъпкани сърца.
Той родината си гледа,
стиснал сабята в ръце,
и на своите другари
казва с пламнало лице:
- С делото ни във тирана,
във самото му сърце,
се отвори люта рана -
тя не ще да зарасте!
И потегля, за да падне
сред хайдушката гора
и да стане светло знаме
в партизанската борба!
XI.
Мой народ многострадален!
Тебе кой не те е клал!
Кърджалии, даалии -
все разбойници без жал!
И напразно, и ненужно,
ти реки от кръв проля,
та е странно и е чудно -
как до днеска оцеля!
Но кръвта ти тази пролет
във земята не попи.
В кървав облак развигорът
във небето я изви
и далече го отнесе -
чак до руската земя.
Братята ти там потресе -
как ти мреш за свобода!
Та с конете си орлови
Дунава да пресекат
и вековните окови
с мечове да разсекат!
1976.
© Ангел Чортов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Здравейте! Трябваше да подготвя един сценарий в училище и попаднах на Вашата поема. Приятно изненадана съм! Най-вероятно няма да я използвам, но творбата Ви ме развълнува и вече няколко пъти я прочетох. Мисля, че ще продължавам да я чета. Адмирации! Благодаря за емоцията!
-
Особенно по празниците далече от близки и приятели и не на последен план РОДИНАТА тази поема ме накара да се почувствам като предател но 6те вметна не6тичко от поезията на Петя Божилова което казва"И макар далеч от теб Родино,аз сьм пьтник и сьс крьв подписвам се Родино, емигрант не е родоотстьпник" Звучи като оправдание от моя страна, нали?Трепна не6то в мен като прочетох написаното.БРАВО!
-
Поклон!!!
-
Благодаря ти, Илко. И аз така - страшно харесвам "Записките ...". В искреността на автора на тази книга не може да не се вярва! Щастие за България е, че след залпа на засадата бързите буйни води на река Костина са го спасили, за да може да ги напише!
-
Много ти благодаря за хубавия отзив, Петя!
А твоят коментар, Дамаскин, заради думите ти за Ленин,намирам за гаден.
"Ние ще хвърлим всичкото злато на САЩ, цялата сила на САЩ за измамване и оглупяване на хората от социалистическия свят.”
„Ние изразходвахме над 30 милиарда долара, за да победим в „студената война" срещу СССР и неговите сателити, за да предизвикаме материален и духовен срив. И, слава Богу, успяхме!”
А че успяха, доказателство са и твоите тук два постинга.
Ленин съвсем не е бил такъв, какъвто ти го рисуваш! Такъв е той за онези, на които мозъците са целенасочено и напълно промити! Защото в спомените на онези, които са го познавали, които са живели и работили заедно с него, и в трудовете му, Ленин е съвсем друг. Ленин е бил много сърдечен и човечен. Всъщност обикновеноста, добротата, сърдечността и човечноста е неотменна черта на истински великите хора! “А най-великите са най-обикновени – това го знаем по Гагарин и по Ленин!” – написал съм в една друга поема. И там промитите мозъци също скочиха срещу мене: “Как смееш!”
В случая, когато писах поемата, покрай въпроса дали не е било рано да се обявява въстанието (според мене обаче не е било рано; ако не е избухнало в този ден, може би въстанието нямаше въобще да избухне; ние дължим въстанието на постъпката на Каблешков, без него въстание вероятно нямаше да има), сещах се за думите на Ленин за щурмуването на Зимния дворец: “Днеска е рано, а утре ще бъде късно! Тази нощ!” -
Ангар, съвсем не изхождам от антиленинистки позиции, но дякон Левски нивга не си е пекъл задника на Капри, не е пил шампанско в Цюрих, нито е правил френска любов всред напарфюмираните бедра на Колонтай.
Не е съчинявал и томове в прохладата на Британския музей.
Синеокото ни момче има само "Боза - три гроша.", "Ако загубя, губя само мене си." и 'Народе???". Очите му са големи и сини, а не азиатски присвити.
И наистина губи само себе си, за разлика от съседа в твоя стих.
Считам, че подобни аналогии са кощунство. -
В залисията по Великден и четирите дни фиеста, които започват след един ден, съвсем съм забравила за априлското въстание...А не бива,не бива!
Благодаря ти, че ми напомняш по такъв красив начин! Ще си сложа поемата във фейсбук, да си спомнят и други .
Поздрави! -
Благодаря на всички, които прочетохте поемата, и особено на вас, които и отделихте време за отзив. Смятам, че като не можем с друго, поне с това отдаваме своята почит към героите и жертвите на въстанието. Съвсем не става въпрос за план, а именно за преклонение, почит и благодарност. И много се радвам, че в коментарите именно това се подчертава! Поемата ми не е сътворена от мене, тя е сътворена от тях, от тяхното дело и саможертва.
А нелепица ли е, "че Ленин и Левски са турени един до друг, при това Левски е отдоле"? За мене съвсем не е нелепица.
"Може ли в такова време от възторг да не сгрешиш?
Може - но ако си Ленин, или Левски може би!"
За Левски предполагаме, че не би сгрешил! Като знаем какъв характер е бил. Но само предполагаме! А за Ленин знаем,той е доказал, че не е сгрешил!
Говори се за въстание - и аз не знам друг човек, освен Ленин, който да е започнал и извел една революция до победен край! Изведе я до успех в продължителна и жестока гражданска война и въпреки интервенцията на целия свят!
Ще възразите, че не може да има истинска храброст и истинско мъжество в защита на несправедливо дело? Но Ленин и революционерите му са вярвали, че се борят за най-справедливия строй на земята. Това, че справедливостта не беше постигната, според мен е отделен въпрос. В поемата съм имал предвид само успешния край на революцията.
Поемата е написана през 1976 година - когато социализмът беше във възход. Сега, след краха на социализма, бих могъл да изпусна тези два реда. Но не ги премахнах - защото не ги смятам за нелепица. Ленин е бил гениален революционер, и поставянето му редом с него за Левски не е обида, а чест! -
Само на мен ли ми прави впечатление нелепицата, че Ленин и Левски са турени един до друг? Като Левски е отдоле.
Сега идат празници, а както Герда бе споменала в свой текст, хората се чувстват задължени да изпълнят плана. Не ми се мисли на втори юни какво ще е от всевъзможни вдъхновения тук.
Да имаме малце чувство за свян и мяра, а? -
Поклон пред героите, позор за предателите!
-
С поздравления, Ангар!Знаехте, че свободата
на любимия народ,
е по-скъпа от цената
на позорния живот! -
Prekrasna poema.Pozdrav!
-
Чудесен паметник си издигнал на героите, Ачо, поздрав и приятелска прегръдка от мен!
-
Чудесна поема- апотеоз на героите,
дали живота си за свободата!
Вечна им памет!С поздрав! -
Поздрави!
-
Чрез твоята поема отново се почувствах горда, че съм българка!
Поклон пред паметта на загиналите!
Аплодисменти за родолюбието и таланта ти ! -
Аплодисменти!!!...и минутка мълчание.Браво,ПОЕТЕ!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
