Поет
Вятър ли те гони над предели снежни,
давиш ли в притони тъмни, обич нежна,
гаснеш ли от жажда сред жарки пустини,
или бури раждаш в небесата сини,
тичаш ли самичък в мрачните усои,
стреснато мъниче в бесните порои,
сриващи се лудо от космични бездни
и като по чудо в тях не си изчезнал,
предизвикваш Бога със душа ранима,
или в изнемога цел непостижима
търсиш сред безкрая от чувства и думи,
даже и да знаеш, че Господ се глуми
с душата ти, значи просто си поет...
Много тъжен начин да вървиш напред...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
