Поет
Вятър ли те гони над предели снежни,
давиш ли в притони тъмни, обич нежна,
гаснеш ли от жажда сред жарки пустини,
или бури раждаш в небесата сини,
тичаш ли самичък в мрачните усои,
стреснато мъниче в бесните порои,
сриващи се лудо от космични бездни
и като по чудо в тях не си изчезнал,
предизвикваш Бога със душа ранима,
или в изнемога цел непостижима
търсиш сред безкрая от чувства и думи,
даже и да знаеш, че Господ се глуми
с душата ти, значи просто си поет...
Много тъжен начин да вървиш напред...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
