ПОЕТ
на Ясен Ведрин
В това безхаберие пошло и във безвремие
отвсякъде дебнат безскрупулно груби слова
и гроб ми копаят страха и недоверието,
а аз безимотно си „свиркам” - какво от това!
Какво от това, че отвсякъде стрелят със думи
и няма завършена мисъл, нито морал,
а някой нарича ме още красиво - безумец,
но горд съм, че нещо на всеки човечец съм дал!
На гладния - залък от моите стихове прашни,
на жадния - глътка живителна рима без грим,
на грешния - строфите остри, беззъбо опасни,
на слабия - ритъма свой, неустоим...
Не съм нито праведен, нито изобщо пък грешник,
а просто живея с венец безидейно трънлив,
че моите думи са думи безкрайно човечни!
Те - мои „чеда” - ме поддържат безжалостно жив!
Такъв е животът ми - сух и безприличен,
но още живея го страстно, безумно щастлив
и стихове пиша - незнаен, но сеизмичен -
а те си остават за мен - прерогатив!
Така е било и така „и во веки” ще бъде -
поетът се бори на своя словесен тепих,
възкръсва във времето - сам и безпътно забързан -
за да остави там вечнозапомнящ се стих!...
© Симеон Ангелов Всички права запазени