Поете, магьоснико зъл,
вълшебнико милосърден!
Поете, хищнико омразен,
приятелю мил и драг!
Тази магия, горяща у теб,
стихия опустошаваща всичко наред...
Ти превръщаш огън във вода
и водата правиш я на огън...
Отшелнико - потаен, тих,
чувства изливаш във стих...
Любов прикриваш зад омраза,
омраза сееш в любовта...
Деня във нощ преобразяваш,
нощта като ден осветяваш...
звезда си за човешката душа,
черна магия на страстта...
Черни букви редиш върху белия лист,
с бяла магия преобразяваш всеки стих.
Ти - мой по-голям брат,
ти - най-опасен мой враг...
Ти живееш във сърцето ми
и бавно опиянаваш ума ми...
безмълвно като книга ме разгръщаш
и чувствата ми в мелодия превръщаш...
© Гергана Тодорова-Вачева Всички права запазени