Тя винаги билà е в мене тиха
и винаги билà е само моя.
И щом напиша два-три нови стиха,
тя връща във душата ми покоя.
С любов избирам нужните ми думи
и ги подреждам в стройните куплети.
Не искам даже хонорарни суми,
като любимите ми днес поети.
И аз ще пиша още мълчешката
додето се преборвам със лъжата.
И даже да се движа слепешката,
ще нося любовта си във душата.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Поздрави от мен и хубав ден!