Тя винаги билà е в мене тиха
и винаги билà е само моя.
И щом напиша два-три нови стиха,
тя връща във душата ми покоя.
С любов избирам нужните ми думи
и ги подреждам в стройните куплети.
Не искам даже хонорарни суми,
като любимите ми днес поети.
И аз ще пиша още мълчешката
додето се преборвам със лъжата.
И даже да се движа слепешката,
ще нося любовта си във душата.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
