Поетично самопризнание на един чиновник
Поетично самопризнание на един чиновник
Събота
Събуждам се, денят е слънчев, природата омайна,
оглеждам се наоколо, всичко е като във цветен сън.
Очи затварям, отпускам се като в прегръдка тайна,
днес събота е, ден почивен, а аз така спокоен съм.
Неделя
Денят премина в мътни спомени от съботната вечер,
гуляят, мацките, мезета, танци луди, изпитото вино,
със болки във главата и с планове като диспечер
как в понеделник работата си да свърша "три в едно".
Понеделник
Понеделник днес е, седмицата нова пак започва,
а всичко криво е край мен, не съм си и доспал.
Шефът,погледът съмнителен към мене го насочва,
дали колежката в отдела не съм отново "замотал".
Вторник
Вторник за размисъл е ден какво не съм изпълнил,
то какво ли съм и свършил през вчерашния ден?
Оказа се, че справки пет и днес не съм попълнил,
измислих нещо и на мисли сладки паднах в плен.
Сряда
Сря-да, срички две, на седмица средата отбелязват,
но туй не значи, че и аз трябва всичко да преполовя.
За работа несвършена все още днес не те наказват,
но важното за мен е темпото работно да не наруша.
Четвъртък
Четвъртък, ден прекрасен,защото е началото на края
на тежка седмица безкрайна, мойте сили изцедила.
Денят ще мине бързо, ако някак си успея да узная,
че лека работа за петък началството ми е отредило.
Петък
Най-после петък, ура, все някак си ще го избутам
със планове и мисли бодри за почивните ми дни.
До обяд клюки, после натрупани бумаги ще разбутам,
та от понеделник пак работата ми успешно да върви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
