Поетично самопризнание на един чиновник
Поетично самопризнание на един чиновник
Събота
Събуждам се, денят е слънчев, природата омайна,
оглеждам се наоколо, всичко е като във цветен сън.
Очи затварям, отпускам се като в прегръдка тайна,
днес събота е, ден почивен, а аз така спокоен съм.
Неделя
Денят премина в мътни спомени от съботната вечер,
гуляят, мацките, мезета, танци луди, изпитото вино,
със болки във главата и с планове като диспечер
как в понеделник работата си да свърша "три в едно".
Понеделник
Понеделник днес е, седмицата нова пак започва,
а всичко криво е край мен, не съм си и доспал.
Шефът,погледът съмнителен към мене го насочва,
дали колежката в отдела не съм отново "замотал".
Вторник
Вторник за размисъл е ден какво не съм изпълнил,
то какво ли съм и свършил през вчерашния ден?
Оказа се, че справки пет и днес не съм попълнил,
измислих нещо и на мисли сладки паднах в плен.
Сряда
Сря-да, срички две, на седмица средата отбелязват,
но туй не значи, че и аз трябва всичко да преполовя.
За работа несвършена все още днес не те наказват,
но важното за мен е темпото работно да не наруша.
Четвъртък
Четвъртък, ден прекрасен,защото е началото на края
на тежка седмица безкрайна, мойте сили изцедила.
Денят ще мине бързо, ако някак си успея да узная,
че лека работа за петък началството ми е отредило.
Петък
Най-после петък, ура, все някак си ще го избутам
със планове и мисли бодри за почивните ми дни.
До обяд клюки, после натрупани бумаги ще разбутам,
та от понеделник пак работата ми успешно да върви.
© Петър Петров All rights reserved.
