Поетите са мъртви...
"Поетите са мъртви..."
Нима те нараних?!
Повтаряш непрестанно,
че мъртви не броиш.
Тъй млада ме погреба.
Е, да де, не така,
че ти си моят вопъл
и моята светлина.
"Поетите умряха,
преди да се родим..."
Умряха ли?!
Тогава ние с тебе
ще сме дим...
Преди да ме убиеш,
за миг ме погледни.
От думите се криеш,
от себе си... Дали ?
... до мене застани!
Нима те нараних?!
Повтаряш непрестанно,
че мъртви не броиш.
Тъй млада ме погреба.
Е, да де, не така,
че ти си моят вопъл
и моята светлина.
"Поетите умряха,
преди да се родим..."
Умряха ли?!
Тогава ние с тебе
ще сме дим...
Преди да ме убиеш,
за миг ме погледни.
От думите се криеш,
от себе си... Дали ?
... до мене застани!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кати Всички права запазени
