Поетите в забвение умират,

това ще да е тяхна орисия

за честността и думите им верни,

разтворени в неистова безмерност.

Поетите в забвение умират,

усещат, че словата ги раздират.

Но са готови да се жертват страстно –

на чувствата си искрено подвластни.

Поетите в забвение умират,

трагедии живота им сервира –

отхвърлени, обичани, желани,

охулвани, покрити с тежки рани.

Поетите в забвение умират,

накрая са без залък, без квартира.

Ала от тях завинаги в душата   

остава. Мъченици на съдбата!