11.11.2008 г., 23:44 ч.

Поетът 

  Поезия » Гражданска
486 0 2
Керосиновата малка лампа се запали.
Сама роди пламъка в своята утроба.
С плаха светлина стените тя погали
и на тъмнината счупи медната окова.


Престраши се и засвети още по-силно.
Освети старо писалище от дъбово дърво.
По писмата разпиля лъчите си обилно
и посребри на твореца изгнилото перо.


Керосиновата малка лампа се огледа.
Видя наоколо книгите, покрити с прах,
чу разхвърляните мъдри мисли на поета
и идеите му, сипещи се с творчески замах.


Потрепери неспокоен пламъкът й нежен, бял.
Отражението му докосна ръцете на твореца.
Той спомни си как някога е виждал и живял,
а сега вижда красотата с очите на слепеца.

© Ева Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!!!
  • АПЛОДИСМЕНТИ!!!браво стихотворението е уникално,скоро не бях чел толкова добро произведение..Поздрави за добре дошла..продължавай да пишеш а аз ще продължавам да те чета
Предложения
: ??:??