Поетът
Керосиновата малка лампа се запали.
Сама роди пламъка в своята утроба.
С плаха светлина стените тя погали
и на тъмнината счупи медната окова.
Престраши се и засвети още по-силно.
Освети старо писалище от дъбово дърво.
По писмата разпиля лъчите си обилно
и посребри на твореца изгнилото перо.
Керосиновата малка лампа се огледа.
Видя наоколо книгите, покрити с прах,
чу разхвърляните мъдри мисли на поета
и идеите му, сипещи се с творчески замах.
Потрепери неспокоен пламъкът й нежен, бял.
Отражението му докосна ръцете на твореца.
Той спомни си как някога е виждал и живял,
а сега вижда красотата с очите на слепеца.
Сама роди пламъка в своята утроба.
С плаха светлина стените тя погали
и на тъмнината счупи медната окова.
Престраши се и засвети още по-силно.
Освети старо писалище от дъбово дърво.
По писмата разпиля лъчите си обилно
и посребри на твореца изгнилото перо.
Керосиновата малка лампа се огледа.
Видя наоколо книгите, покрити с прах,
чу разхвърляните мъдри мисли на поета
и идеите му, сипещи се с творчески замах.
Потрепери неспокоен пламъкът й нежен, бял.
Отражението му докосна ръцете на твореца.
Той спомни си как някога е виждал и живял,
а сега вижда красотата с очите на слепеца.
© Ева Димитрова All rights reserved.
