Знаеш ли какво е да намразиш поета,
който изразяваше твоите чувства?
Поетът,който дори не те познаваше,
а четеше ти мислите... като с магическа пръчка!
Знаеш ли какво е щом чуеш името му,
нечие друго име да ти изплува в главата?
В сянката на римите му да палиш цигара,
пък дано с дима да изгониш самотата...
Лудост моя,знам ли какво е усмивка без тебе?
/след като ти ме научи на нея/...
А на теб, какво да ти кажа, поете? - Той очаква от мен,
след него, без сърце - от сърце да се смея...
© Габриела Рафия Всички права запазени