4.09.2008 г., 15:05

поезия

529 0 1

Имаш име.                                   

Как да те наричам?

Говориш ми.

Чувам ли те аз?

Виждам те.

Как да те докосна?

Обичам те!

Не ме убивай ти.

***

Изгубил си се в Рая.

И гледам все натам -

Чакам те… заслушала съм се

в Края.

Може би ти ще дойдеш.

Може би аз ще

те забравя.

Или пък ще те потърся

в Рая,

за да намерим

заедно Края.

***

Ето,

още една

задръжка

отронват

думите ти,

още едно

желание

свличат устните ти,

още една

сълза

разгръща сърцето ти.

 

Поредната

целувка…

 

Отваряш

душата ми

за

любовта.

Обсипва тялото ми.

Затаявам

дъха си

от

удоволствието.

Пленява

сърцето ми.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Намери го, не се отказвай!

    Хубав стих!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...