поезия
Имаш име.
Как да те наричам?
Говориш ми.
Чувам ли те аз?
Виждам те.
Как да те докосна?
Обичам те!
Не ме убивай ти.
***
Изгубил си се в Рая.
И гледам все натам -
Чакам те… заслушала съм се
в Края.
Може би ти ще дойдеш.
Може би аз ще
те забравя.
Или пък ще те потърся
в Рая,
за да намерим
заедно Края.
***
Ето,
още една
задръжка
отронват
думите ти,
още едно
желание
свличат устните ти,
още една
сълза
разгръща сърцето ти.
Поредната
целувка…
Отваряш
душата ми
за
любовта.
Обсипва тялото ми.
Затаявам
дъха си
от
удоволствието.
Пленява
сърцето ми.
© Александра Ангелова All rights reserved.
