Щом ангелът погален е от дъжд,
не моли Бога в църква да се кръсти.
А с обич се излива в шепа дъх,
сърцето ти чрез капките прегръща.
И сто реки невидимо текат,
милват те по нежната ти същност.
Тъй носиш се из спомени от път,
по който ти в небето се завръщаш.
Щом ангелът погален е от дъжд,
не моли Бога в църква да се кръсти.
И никне цвете в святата му пръст,
там душата ти с любов да свършва!