sorceress_of_dreams (Цвети)
12 10
2.07.2008 г., 11:46 ч.

Поглед 

  Поезия
655 0 6
 

Погледнах нагоре и видях небето.

Бе светло и нежно, и пълно със птици.

И слънцето блесна ми право в очите,

дарих го с усмивка щастлива.

Погледнах надолу - земята под мене:

тъй мека, покрита с росена трева.

Наведох се ниско, докоснах я с пръсти,

а тя ме погали, земята добра.

Погледнах назаде към моя градец,

оставен, напуснат наскоро.

Помаха ми леко; прощава ми значи!

Сърцето ми в миг се засмя.

Обърнах се бързо, напреде погледнах,

и пътя тогава открих.

Незнаен бе той, изпълнен със тайни,

но аз бях готова. Пристъпих напред.

© Цвети Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??