Поглед
Погледнах нагоре и видях небето.
Бе светло и нежно, и пълно със птици.
И слънцето блесна ми право в очите,
дарих го с усмивка щастлива.
Погледнах надолу - земята под мене:
тъй мека, покрита с росена трева.
Наведох се ниско, докоснах я с пръсти,
а тя ме погали, земята добра.
Погледнах назаде към моя градец,
оставен, напуснат наскоро.
Помаха ми леко; прощава ми значи!
Сърцето ми в миг се засмя.
Обърнах се бързо, напреде погледнах,
и пътя тогава открих.
Незнаен бе той, изпълнен със тайни,
но аз бях готова. Пристъпих напред.
© Цвети All rights reserved.
