10.03.2010 г., 19:39

Поглед към миналото

1.2K 1 1

Поглеждам в миналото и се мразя.

Как ли не можах да те запазя...

Да те запазя ли? Та аз те изоставих!

Питам се днес - май грешка направих?

Живота свой ти отдадох, ти даде ми своя,

кажи ми - как днес да намеря покоя?

Пътища свои поехме и двамата.

Валето загуби! Спечели ли дамата?

Спечелих? Та аз с тебе всичко изгубих,

надеждите наши, мечтите - погубих.

Сега дори пред себе си отричам,

че още тайно те обичам.

Обичам и него, няма да  крия,

но миналото с тебе... как да убия?

Животът е прекрасен и без мен, нали?

Мисълта за мен със сълзи ли отми?

Аз зная, обичта към мене криеш

и мене ли опитваш да изтриеш?

Чуй, на тебе само ще го кажа

и на никой друг не ще покажа,

че в живота си, каквото и да правя,

теб никога не ще забравя!

 

Усмихвам се, усмихваш се, но на инат.

Свърши всичко, знаем - няма връщане назад.

ШАХ И МАТ.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мони Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...