Съзира погледът ми гола поляна,
но не с трева - а с боклуци постлана.
Cамотно дърво сред  нея стърчи -
старо, изгнило - няма шумка дори...

Tук-там само бодил се мярка -
изсъхнал и той - отдавна е мъртъв,
пътека от камъни едвам забелязва се -
поточе е текло - вече пресъхнало.

И само връз  една стара шипка,
тъжно провесила клони бодливи,
врабче е кацнало. И чурулика -
едно нещо поне да е живо...

Но временно само животът прокрадва се,
прокуден е той и отново
врабчето отлита си - дали ще го видим?
На шипката кацнало гола...