Съзира погледът ми гола поляна,
но не с трева - а с боклуци постлана.
Cамотно дърво сред нея стърчи -
старо, изгнило - няма шумка дори...
Tук-там само бодил се мярка -
изсъхнал и той - отдавна е мъртъв,
пътека от камъни едвам забелязва се -
поточе е текло - вече пресъхнало.
И само връз една стара шипка,
тъжно провесила клони бодливи,
врабче е кацнало. И чурулика -
едно нещо поне да е живо... ...