19.07.2008 г., 1:12

Погледи

523 0 1
Виждате ли ме? - Както преди час.Разкъсайте ме, вземете по парче!В раната бръкнете, искам като васзлоба да нося и кръвта да тече.Бодила да извадя, що бавно набивахден след ден, до днес,защото все отпивахбезотговорно погледи от теб.Нямах нищо твое,и ти нищичко не взе.Никога не си ме ти погалили ни веднъж устни в мене ти си впил.И нали гонех вси надежди зли,защо сърце ми тъй се сви,когато път пое далечен,с моя никога пресечен?10.07.2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...